28 авг. 2021 г., 23:51

Приятелство

769 0 1

От колко време те познавам само

безброй години, хиляди звезди 

се спуснаха от както ме погледна 

и в сърцето си ме приюти. 

 

От тогава много време мина, 

бяхме на върха и във калта 

не те забравих, ти не ме забрави

смяхме се и плакахме в нощта.

 

С други хора свързахме живота си, 

децата ни пораснаха и те 

различни пътища поехме двамата,

с цел едничка -все да сме добри. 

 

Мачкаха ни ,,верните приятели ",

пируваха със нашите души, 

но силни сме-че аз не те предадох

и никога не ме предаде ти. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е силна любов, само съжалявам, че е останала не споделена в живота, но пък щом я има в сърцата! Хареса ми!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...