28.08.2021 г., 23:51

Приятелство

765 0 1

От колко време те познавам само

безброй години, хиляди звезди 

се спуснаха от както ме погледна 

и в сърцето си ме приюти. 

 

От тогава много време мина, 

бяхме на върха и във калта 

не те забравих, ти не ме забрави

смяхме се и плакахме в нощта.

 

С други хора свързахме живота си, 

децата ни пораснаха и те 

различни пътища поехме двамата,

с цел едничка -все да сме добри. 

 

Мачкаха ни ,,верните приятели ",

пируваха със нашите души, 

но силни сме-че аз не те предадох

и никога не ме предаде ти. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е силна любов, само съжалявам, че е останала не споделена в живота, но пък щом я има в сърцата! Хареса ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...