Aug 28, 2021, 11:51 PM

Приятелство

  Poetry » Other
771 0 1

От колко време те познавам само

безброй години, хиляди звезди 

се спуснаха от както ме погледна 

и в сърцето си ме приюти. 

 

От тогава много време мина, 

бяхме на върха и във калта 

не те забравих, ти не ме забрави

смяхме се и плакахме в нощта.

 

С други хора свързахме живота си, 

децата ни пораснаха и те 

различни пътища поехме двамата,

с цел едничка -все да сме добри. 

 

Мачкаха ни ,,верните приятели ",

пируваха със нашите души, 

но силни сме-че аз не те предадох

и никога не ме предаде ти. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е силна любов, само съжалявам, че е останала не споделена в живота, но пък щом я има в сърцата! Хареса ми!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...