Aug 28, 2021, 11:51 PM

Приятелство

  Poetry » Other
768 0 1

От колко време те познавам само

безброй години, хиляди звезди 

се спуснаха от както ме погледна 

и в сърцето си ме приюти. 

 

От тогава много време мина, 

бяхме на върха и във калта 

не те забравих, ти не ме забрави

смяхме се и плакахме в нощта.

 

С други хора свързахме живота си, 

децата ни пораснаха и те 

различни пътища поехме двамата,

с цел едничка -все да сме добри. 

 

Мачкаха ни ,,верните приятели ",

пируваха със нашите души, 

но силни сме-че аз не те предадох

и никога не ме предаде ти. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е силна любов, само съжалявам, че е останала не споделена в живота, но пък щом я има в сърцата! Хареса ми!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...