Aug 28, 2021, 11:51 PM

Приятелство

  Poetry » Other
764 0 1

От колко време те познавам само

безброй години, хиляди звезди 

се спуснаха от както ме погледна 

и в сърцето си ме приюти. 

 

От тогава много време мина, 

бяхме на върха и във калта 

не те забравих, ти не ме забрави

смяхме се и плакахме в нощта.

 

С други хора свързахме живота си, 

децата ни пораснаха и те 

различни пътища поехме двамата,

с цел едничка -все да сме добри. 

 

Мачкаха ни ,,верните приятели ",

пируваха със нашите души, 

но силни сме-че аз не те предадох

и никога не ме предаде ти. 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е силна любов, само съжалявам, че е останала не споделена в живота, но пък щом я има в сърцата! Хареса ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...