/дуетни стихове/

Приятелко любима,

тъй мила и добра,

аз днес ти пожелавам,

бъди ми светлина!

Бъди ми и пътечка

към бъдещия бряг,

където няма рани,

що в болка да кървят.

Където слънце грее

и извор ромоли,

вятърът пък пее

за сбъднати мечти.

Цветя ухаят в мрака

сред пъстър аромат

и весело разлистват

този чуден свят.

Дори да е химера,

повярвай в него ти,

Защото днес със теб сме

сродни две души.

Срещнали се нявга,

във някой минал век,

но знам, че ще оставим

и в бъдещето ек.

Бъди ми здрава, силна!

Бъди все тъй добра!

И нивга не унивай,

животът е река.

Обичам те, повярвай,

за мен си ти една,

приятелка обична,

прекрасна си сестра.

Таня Мезева

Не ме предаде никога, за нищо.

Зад мен остана вярна...и добра.

Това красноречиво казва всичко -

приятелка си, майка и сестра!

Утеха във житейските преломи,

една ръка във тъмното... и брод.

От тез - незаменими, ценни хора

със мисия изпратени от Бог.

От ангелите... дето са подкрепа,

разпръскващи на всички светлина.

Макар и със съдба съвсем нелека,

подаваш всекиму с любов ръка.

Приятелка!!! Не, не е просто дума.

Това е мисия... за цял живот.

Благодаря на Господ, че те имам.

За мен си всичко, миличка, любов!

Прости понякога, че съм вулканна.

Понякога стихия...ураган.

Понякога отчайващо досадна.

Или от чувства силни океан.

Обичам те!!! И винаги такава

с отдаденост душата запази.

До мен да си завинаги мечтая,

И моя сила вечно остани!

Таня Г. Денева