Приятелство до Северния полюс
Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката
дето със любов му сложихме двамата със батко.
Често с него си говоря. Всичко му споделям.
Той ме слуша и не спори. Вечер се разделяме.
Но надничам зад пердето честичко към двора.
Махам със ръка приветливо шепнешком говоря:
-Ти ме чакай, мили Снежко, утре ще играем.
И ще ти разказвам вещо всичко що не знаеш.
Що е лято? Риби, пясък и море какво са.
Ще ти кажа. Но не бива ти да ги докосваш!
Те са твоята забрана. А за мен - студът е.
Щом изляза бърза мама да ме върне вътре.
И ми вика: - Ще играеш, щом изгрее Слънчо.
Не разбира, че тогава Снежко ще си тръгне.
Само трябва ми насока как дотам се стига.
Аз до Северния полюс с него ще отида.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
