18 июл. 2006 г., 10:58

Приятелство или ...

1.4K 0 4

Една нощ аз не спах.

Мислех за теб , за мен,

за наща съдба.

Чудех се сама , дали въобще

имаме това чувство на любовта.

Да , бях слушала не веднъж

за него , ала не знам , дали

бе точно това или просто

неправилна съдба.

Трудно ми бе да направя

това.Колко много пъти

се молех на Бога да  сложи

край на живота.Защото знаех , че

не съм за теб ,щом не мигна

моето око и развали нашето

приятелство най-добро.

Ти ми беше скъп , а аз знам,

че за теб съм и ще остана -

сестричката добра , за която

ти си готов да идеш до края на света.

Но лошо чувство се натресе

 в нашето приятелство добро и ако се

не лъжа любов го нарече ти.То сърцето

ми плени и изгори до край нашето доверие едно.

 Кажи , моляте , кажи , зашо го позволи и

не ме спря нито в мига , в който аз грешката

направих - онзи ден ,в който чувствата си не скрих

и да те целуна се престраших.

Ти отдръпна се едва и за нашето приятелство

ми спомена.До там приключи то ,повече не те видях

и не разбрах дали ти утре ще си там , до моят

гроб да рониш сълзи.Но те моля за едно,

никога не забравяй за сестричката ти

една ,която неусетно се превърна в жена

и се влюби в теб-баткото

на нейните мечти.Ала уви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Попжелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • супер е на мене ми се случи нешо такова просто в момента се опитвам да го запазя или като приятелство или като лубов и аз нз...добре е споко маце
  • Хмм Румен май е прав.Не ме бива в стиховете.
  • Ники,идеята е хубава.Нещо често срещано като влюбването в приятел,но можеше и малко по-добре.За това 5-
  • Слабо!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...