11 мая 2023 г., 16:45

Приятелство - по София Хоуп

896 1 3

Веднъж отдавна някой ме попита

обичам ли да ме харесват хората

Тогава отговорих без да мисля

Да ме обичат и  обичам е най-важното

 

Да ме харесват могат тези многото

които искат да ми бъдат приятели

Да ме обичат могат само хората

видели и сърцето и душата ми

 

И въпреки това решили се

да останат, да не ме напуснат

Да са до  мене във добро и лошо

и мои верни приятели  да бъдат

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

17 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...