Приятелю неверен
Не бях ужилена от скорпион,
а от теб, приятелю неверен,
като ездач на непокорен кон,
не бе какъв да е, а черен.
В плътта кърви отровно жило,
така дори не беше ме боляло,
доверието тихо бе се свило -
погребах го - не беше оцеляло.
И сложих името ти на убиец
там, до камъка в пръстта,
ще минат дни или пък месец,
ще започне да тежи на съвестта.
За минута днес ще помълча,
аз имам време, часове пред мен,
за последно тук ще потъжа,
не бързам - утре пак е ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
