25 нояб. 2008 г., 18:15

Приятелю, прости ми!

2.2K 0 0
Прости, приятелю, за всички изневери...
отчаяно се лутах в тоз живот,
душата търсеше утеха... не намери,
сърцето търсеше любов... а няма брод.
Прости, приятелю, аз още те обичам...
не ни е писано да бъдем заедно, но ти
чуй молбата ми, не се отказвай от мечтите,
несбъднати останат ли - боли...
А аз ще тръгна тъй срещу съдбата си,
ще ме боли от самота, но вярата
ще ме крепи... накрая ще ми се усмихне...
Тя, съдбата ми, безсилна ще е пред сърцето,
щом боли...
Простиш ли ми, при теб ще се завърна,
ще ти разкажа всичко, после ще решиш,
болката била ли е простима,
щастие ще можеш ли на мен да подариш...

                      10.10.2008 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Памела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...