19 авг. 2015 г., 11:21

Приземени 

  Поэзия » Восточные формы
637 0 1


Даже в лятната жега птиците пеят,

с гласовете си радват света!

Ех, да можехме с вас като тях да живеем,

да размахваме волно крила!

 

Отредена за нас е съдбата човешка –

приземени, по пътя вървим,

непрестанно допускайки грешка след грешка...

Как тогава, уви, да летим?!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Грешка след грешка и /може би/ ще се научим...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??