Даже в лятната жега птиците пеят,
с гласовете си радват света!
Ех, да можехме с вас като тях да живеем,
да размахваме волно крила!
Отредена за нас е съдбата човешка –
приземени, по пътя вървим,
непрестанно допускайки грешка след грешка...
Как тогава, уви, да летим?!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Поздрави!