19.08.2015 г., 11:21 ч.

Приземени 

  Поезия » Източни форми
581 0 1


Даже в лятната жега птиците пеят,

с гласовете си радват света!

Ех, да можехме с вас като тях да живеем,

да размахваме волно крила!

 

Отредена за нас е съдбата човешка –

приземени, по пътя вървим,

непрестанно допускайки грешка след грешка...

Как тогава, уви, да летим?!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Грешка след грешка и /може би/ ще се научим...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??