12 сент. 2005 г., 18:11

Признание

1.1K 0 5

 

“Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.”

                             Д.Дамянов

                        

Когато чоглаво ми стане,

или от себе си изпитвам срам

томчето ти стихове ще хвана

опора да намеря там...

 

Че хубава вселена съгради

от хора, ситуации и страсти

и винаги бе нежен ти

дори  и в мигове ужасни...

 

Прекланяме глава пред твойте думи

стоим замислени пред твоя свят

към теб намираме днес друми

и неизречени слова висят...

 

И колко прав бе, че ние сме тълпа...

Оклюмали, заровени из дребното

себично си ровичкаме в пръста,

за да оцелеем жалки в ежедневното...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...