12 sept 2005, 18:11

Признание

  Poesía
1.1K 0 5

 

“Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.”

                             Д.Дамянов

                        

Когато чоглаво ми стане,

или от себе си изпитвам срам

томчето ти стихове ще хвана

опора да намеря там...

 

Че хубава вселена съгради

от хора, ситуации и страсти

и винаги бе нежен ти

дори  и в мигове ужасни...

 

Прекланяме глава пред твойте думи

стоим замислени пред твоя свят

към теб намираме днес друми

и неизречени слова висят...

 

И колко прав бе, че ние сме тълпа...

Оклюмали, заровени из дребното

себично си ровичкаме в пръста,

за да оцелеем жалки в ежедневното...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...