Sep 12, 2005, 6:11 PM

Признание

  Poetry
1.1K 0 5

 

“Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.”

                             Д.Дамянов

                        

Когато чоглаво ми стане,

или от себе си изпитвам срам

томчето ти стихове ще хвана

опора да намеря там...

 

Че хубава вселена съгради

от хора, ситуации и страсти

и винаги бе нежен ти

дори  и в мигове ужасни...

 

Прекланяме глава пред твойте думи

стоим замислени пред твоя свят

към теб намираме днес друми

и неизречени слова висят...

 

И колко прав бе, че ние сме тълпа...

Оклюмали, заровени из дребното

себично си ровичкаме в пръста,

за да оцелеем жалки в ежедневното...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...