ПРИЗНАНИЕ

Дошла е слънчева пролет
с безоблачно синьо небе,
в него, когато погледна
си спомням с трепет за теб.

Аз бих ти говорила дълго,
безмълвна пред теб ще стоя,
щом кажеш, че нещо нередно
съм казала в миг аз ще спра.

Не мога да бъда безмълвна,
защото живееш в мен,
в сърцето ми влезе потайно,
не мога без теб нито ден.

Не мога без теб да живея
и жертвам се, както си знам,
не зная дали си заслужава,
но чувствам в сърцето си плам.

Тъй чист и лазурен изглеждаш,
когато си искрен до край,
недей с лъжа да си служиш,
кат птичка в небето не рей.

Очите ти много говорят,
в тях аз виждам твоята душа.
Искрица в очите щом зърна
щастлив е за мене деня.

Искрата в мен ти запали,
сърцето си аз ти разкрих,
не мога без теб да живея,
нито ден, нито час, нито миг...