16 сент. 2011 г., 15:40

Признание

706 0 1

ПРИЗНАНИЕ

Дошла е слънчева пролет
с безоблачно синьо небе,
в него, когато погледна
си спомням с трепет за теб.

Аз бих ти говорила дълго,
безмълвна пред теб ще стоя,
щом кажеш, че нещо нередно
съм казала в миг аз ще спра.

Не мога да бъда безмълвна,
защото живееш в мен,
в сърцето ми влезе потайно,
не мога без теб нито ден.

Не мога без теб да живея
и жертвам се, както си знам,
не зная дали си заслужава,
но чувствам в сърцето си плам.

Тъй чист и лазурен изглеждаш,
когато си искрен до край,
недей с лъжа да си служиш,
кат птичка в небето не рей.

Очите ти много говорят,
в тях аз виждам твоята душа.
Искрица в очите щом зърна
щастлив е за мене деня.

Искрата в мен ти запали,
сърцето си аз ти разкрих,
не мога без теб да живея,
нито ден, нито час, нито миг...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей, Мими, това е страхотно стихотворение! Браво, имаш моите искрени поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...