16 sept 2011, 15:40

Признание

711 0 1

ПРИЗНАНИЕ

Дошла е слънчева пролет
с безоблачно синьо небе,
в него, когато погледна
си спомням с трепет за теб.

Аз бих ти говорила дълго,
безмълвна пред теб ще стоя,
щом кажеш, че нещо нередно
съм казала в миг аз ще спра.

Не мога да бъда безмълвна,
защото живееш в мен,
в сърцето ми влезе потайно,
не мога без теб нито ден.

Не мога без теб да живея
и жертвам се, както си знам,
не зная дали си заслужава,
но чувствам в сърцето си плам.

Тъй чист и лазурен изглеждаш,
когато си искрен до край,
недей с лъжа да си служиш,
кат птичка в небето не рей.

Очите ти много говорят,
в тях аз виждам твоята душа.
Искрица в очите щом зърна
щастлив е за мене деня.

Искрата в мен ти запали,
сърцето си аз ти разкрих,
не мога без теб да живея,
нито ден, нито час, нито миг...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, Мими, това е страхотно стихотворение! Браво, имаш моите искрени поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...