Признание
ПРИЗНАНИЕ
Дошла е слънчева пролет
с безоблачно синьо небе,
в него, когато погледна
си спомням с трепет за теб.
Аз бих ти говорила дълго,
безмълвна пред теб ще стоя,
щом кажеш, че нещо нередно
съм казала в миг аз ще спра.
Не мога да бъда безмълвна,
защото живееш в мен,
в сърцето ми влезе потайно,
не мога без теб нито ден.
Не мога без теб да живея
и жертвам се, както си знам,
не зная дали си заслужава,
но чувствам в сърцето си плам.
Тъй чист и лазурен изглеждаш,
когато си искрен до край,
недей с лъжа да си служиш,
кат птичка в небето не рей.
Очите ти много говорят,
в тях аз виждам твоята душа.
Искрица в очите щом зърна
щастлив е за мене деня.
Искрата в мен ти запали,
сърцето си аз ти разкрих,
не мога без теб да живея,
нито ден, нито час, нито миг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимето Всички права запазени