10 окт. 2010 г., 13:28

Признание 

  Поэзия » Любовная
722 0 4

Признание

 

Понякога съм тук,

по-често май ме няма;

но винаги съм с теб

с духа си постоянно...

Безкраят ни зове

и мъдрост ни обгръща,

но любовта ни все

в човеци ни превръща...

Стихиите са в нас,

а пак виним съдбата,

но носим своя кръст

достойно на земята...

Не знаеш, че съм тук

и мислиш, че ме няма:

за мене няма друг -

животът е за двама!

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??