Признание
Понякога съм тук,
по-често май ме няма;
но винаги съм с теб
с духа си постоянно...
Безкраят ни зове
и мъдрост ни обгръща,
но любовта ни все
в човеци ни превръща...
Стихиите са в нас,
а пак виним съдбата,
но носим своя кръст ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up