10.10.2010 г., 13:28 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
672 0 4

Признание

 

Понякога съм тук,

по-често май ме няма;

но винаги съм с теб

с духа си постоянно...

Безкраят ни зове

и мъдрост ни обгръща,

но любовта ни все

в човеци ни превръща...

Стихиите са в нас,

а пак виним съдбата,

но носим своя кръст

достойно на земята...

Не знаеш, че съм тук

и мислиш, че ме няма:

за мене няма друг -

животът е за двама!

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??