Признание
955
0
4
Признание
Понякога съм тук,
по-често май ме няма;
но винаги съм с теб
с духа си постоянно...
Безкраят ни зове
и мъдрост ни обгръща,
но любовта ни все
в човеци ни превръща...
Стихиите са в нас,
а пак виним съдбата,
но носим своя кръст
достойно на земята...
Не знаеш, че съм тук
и мислиш, че ме няма:
за мене няма друг -
животът е за двама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Цонева Всички права запазени
