Обичам го, когато не говори
и строи стени от тишина.
Опитва се някак да пребори
демоните си, облян от самота.
Обичам го, когато е далече,
вятърничев се лута из света.
Тъгата синя в повече я имам
и усещам, че ми липсва топлина.
Обичам го, когато е студен
и не вярва в свойта доброта,
изморен е от света безприказен,
впил в него свойта мрачна сивота.
Обичам го, когато обича друга.
Обичам го и той знае за това.
© Недописана Все права защищены