Обичам го, когато не говори
и строи стени от тишина.
Опитва се някак да пребори
демоните си, облян от самота.
Обичам го, когато е далече,
вятърничев се лута из света.
Тъгата синя в повече я имам
и усещам, че ми липсва топлина.
Обичам го, когато е студен
и не вярва в свойта доброта,
изморен е от света безприказен,
впил в него свойта мрачна сивота.
Обичам го, когато обича друга.
Обичам го и той знае за това.
© Недописана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
