6.12.2014 г., 19:43

Признание

899 1 3

Обичам го, когато не говори

и строи стени от тишина.

Опитва се някак да пребори

демоните си, облян от самота.


Обичам го, когато е далече,

вятърничев се лута из света.

Тъгата синя в повече я имам

и усещам, че ми липсва топлина.


Обичам го, когато е студен

и не вярва в свойта доброта,

изморен е от света безприказен,

впил в него свойта мрачна сивота.

 

Обичам го, когато обича друга.

Обичам го и той знае за това.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Недописана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е при теб! Интересно! Радвам се, че те открих!!
  • Отново поднасяш силен стих. Ти, Недописана, си мечтата на всеки истински мъж. Защото бидейки при Другата, той ще вижда в нея единствено теб. Любейки Я ще люби единствено теб, а ти няма да рискуваш нито зараза със спин, нито с произволно венерическо заболяване. Освен добър поет си и мъдра в любовта. Приветствам твоята мъдрост и те оценявам най-високо!
  • Щастлив е този,който знае че го обичаш,
    защото твоята любов е искрена, нежна и дълбока!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...