Признание
Не търся никаква изгода
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам
самата истина това е.
Душата цяла ти показвам,
тя само с теб сега мечтае.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
За някого ще бъде смешно,
дори фалшиво и абсурдно.
И що да сторя? Безутешно
ще бъда влюбен трубадурно.
И пея чисто от сърцето,
и всяка нота е правдива.
Свидетел нека е Небето -
за теб е мисълта красива.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
Такъв съм аз, тъй старомоден
и тракат рицарски доспехи.
Но вярвайки ми ти, свободен
ще е духът ми и с успехи.
Ако заминеш надалече
и сам оставиш ме без път,
не ще съм същият и вече
ще бъде дупка мойта гръд.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
В миражите с мъглив покров
не влизам омагьосан днес,
че теб те има и с любов
ще ме извикаш в твоя лес.
Ще ме зоват полята твои
и свежестта, и топлината.
Ухаят дивните покои
със тържеството на цветята.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
