agferdousi65 (Асенчо Грудев)
652 1634
19 февр. 2021 г., 02:22

Признание 

  Поэзия » Любовная
509 0 7

Не търся никаква изгода

и мисли скрити нямам аз.

Не е във моята природа

с лъжа да искам плътска страст.

Каквото казал съм и казвам

самата истина това е.

Душата цяла ти показвам,

тя само с теб сега мечтае.

 

Без теб не мога, не за друго...

Обичам нежното ти слово.

От същността си мигом чул го

изгарям чувствено отново.

 

За някого ще бъде смешно,

дори фалшиво и абсурдно.

И що да сторя? Безутешно

ще бъда влюбен трубадурно.

И пея чисто от сърцето,

и всяка нота е правдива.

Свидетел нека е Небето -

за теб е мисълта красива.

 

Без теб не мога, не за друго...

Обичам нежното ти слово.

От същността си мигом чул го

изгарям чувствено отново.

 

Такъв съм аз, тъй старомоден

и тракат рицарски доспехи.

Но вярвайки ми ти, свободен

ще е духът ми и с успехи.

Ако заминеш надалече

и сам оставиш ме без път,

не ще съм същият и вече

ще бъде дупка мойта гръд.

 

Без теб не мога, не за друго...

Обичам нежното ти слово.

От същността си мигом чул го

изгарям чувствено отново.

 

В миражите с мъглив покров

не влизам омагьосан днес,

че теб те има и с любов

ще ме извикаш в твоя лес.

Ще ме зоват полята твои

и свежестта, и топлината.

Ухаят дивните покои

със тържеството на цветята.

 

Без теб не мога, не за друго...

Обичам нежното ти слово.

От същността си мигом чул го

изгарям чувствено отново. 

© Асенчо Грудев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??