Признание
Не търся никаква изгода
и мисли скрити нямам аз.
Не е във моята природа
с лъжа да искам плътска страст.
Каквото казал съм и казвам
самата истина това е.
Душата цяла ти показвам,
тя само с теб сега мечтае.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
За някого ще бъде смешно,
дори фалшиво и абсурдно.
И що да сторя? Безутешно
ще бъда влюбен трубадурно.
И пея чисто от сърцето,
и всяка нота е правдива.
Свидетел нека е Небето -
за теб е мисълта красива.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
Такъв съм аз, тъй старомоден
и тракат рицарски доспехи.
Но вярвайки ми ти, свободен
ще е духът ми и с успехи.
Ако заминеш надалече
и сам оставиш ме без път,
не ще съм същият и вече
ще бъде дупка мойта гръд.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
В миражите с мъглив покров
не влизам омагьосан днес,
че теб те има и с любов
ще ме извикаш в твоя лес.
Ще ме зоват полята твои
и свежестта, и топлината.
Ухаят дивните покои
със тържеството на цветята.
Без теб не мога, не за друго...
Обичам нежното ти слово.
От същността си мигом чул го
изгарям чувствено отново.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
