горицаЗелена (Нели Димитрова)
82 171
1 нояб. 2004 г., 23:23

Признание 

  Поэзия
1256 0 8

Приятелю, най-много ме боли,

че вече ми пресъхнаха сълзите.

че в грижите по сигурния бит,

не подковах на дързостта копитото.

 

С компромисите  си се примирих,

копнежите гасих със безразличие,

натясно и безтрепетно се свих

във клетка от изкуствено приличие.

 

На сцена,  декорирана с лъжи,

играх суетна, бутафорна роля

в пиеса с много фалш и тежък грим,

а и бездарник беше режисьорът.

 

Натрових се от празна суета,

натрупана от мимолетни чувства,

мечтите си щастливи разпилях,

а болки изкупителни пропуснах.

 

Намразих се, останах без сълзи,

но твоята , в окото дето дреме,

душата ми дано да причести

с надеждата, че още вярваш в мене.

 

 

© Нели Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??