Признание
Приятелю, най-много ме боли,
че вече ми пресъхнаха сълзите.
че в грижите по сигурния бит,
не подковах на дързостта копитото.
С компромисите си се примирих,
копнежите гасих със безразличие,
натясно и безтрепетно се свих
във клетка от изкуствено приличие.
На сцена, декорирана с лъжи,
играх суетна, бутафорна роля
в пиеса с много фалш и тежък грим,
а и бездарник беше режисьорът.
Натрових се от празна суета,
натрупана от мимолетни чувства,
мечтите си щастливи разпилях,
а болки изкупителни пропуснах.
Намразих се, останах без сълзи,
но твоята , в окото дето дреме,
душата ми дано да причести
с надеждата, че още вярваш в мене.
© Нели Димитрова All rights reserved.
