Признание

26 февр. 2015 г., 12:37

Поэзия » Философская

740 0 3

Признание

на Лили Иванова

Не се наслушах. Няма и да мога.

Безкраен глас. Невероятен! Близък!

Не се наслушах. А те слушах много.

Във всяка зала, като в църква влизах.

За да те чуя стигал съм дотам, че

се качвах до възбог и падах в ада.

Повярвах ти, че любовта нагарча.

Че и от радост може да се страда.

Преследвах ветрове. И панаири.

Посред тревата детелини търсех.

В сърцето ми, щурчето още свири.

И облаци размахват бели кърпи.

Не се наслушах. Вярвай ми. Така е!

Живеем миг, между здравей сбогом.

Единствен тон… И ще те разпозная.

За да те слушам.

Пак!

Докато мога…

rozza (Радка Миндова)

2015-02-27T14:11:06+02:00

Неповторима е!
Eia (Росица Танчева)

2015-02-26T21:19:16+02:00

Споделям възхитата. Нейните песни във всяко отношение са произведения на изкуството, а самата тя е човек с изискан вкус и с невероятен талант. Поздравления за това признание, Поете!
Самодива (Вики)

2015-02-26T16:33:14+02:00

Достойно посвещение от един човек на изкуството за друг