Признание
Признание
на Лили Иванова
Не се наслушах. Няма и да мога.
Безкраен глас. Невероятен! Близък!
Не се наслушах. А те слушах много.
Във всяка зала, като в църква влизах.
За да те чуя стигал съм дотам, че
се качвах до възбог и падах в ада.
Повярвах ти, че любовта нагарча.
Че и от радост може да се страда.
Преследвах ветрове. И панаири.
Посред тревата детелини търсех.
В сърцето ми, щурчето още свири.
И облаци размахват бели кърпи.
Не се наслушах. Вярвай ми. Така е!
Живеем миг, между здравей сбогом.
Единствен тон… И ще те разпозная.
За да те слушам.
Пак!
Докато мога…
© Александър Калчев All rights reserved.
