Признание

             Уморих се от дългото търсене
             на пътя към тебе.
             Бях до болка сама
             и често се спъвах и падах.
             Трябваше да се катеря
             по гладки върхове,
             за да стигна до истината,
             а ми беше трудно.
             Нощувах в пещери
             и се хранех с омразата.
             ...И когато стигнах при тебе
             слънцето беше угасило
             блясъка в очите ми,
             лицето ми беше
             загрубяло от вятъра,
             тръните бяха прокъсали
             дрехите ми - 
             приличах на дрипава циганка.
             Такава дойдох при тебе -
             и твоя и ничия.
             А ще ме приемеш ли такава,
             ще намериш ли нежност у мене?
             Разкъсай сърцето ми
             и вдигни на ръце обичта ми.
             За тебе я пазих...