Признание
на пътя към тебе.
Бях до болка сама
и често се спъвах и падах.
Трябваше да се катеря
по гладки върхове,
за да стигна до истината,
а ми беше трудно.
Нощувах в пещери
и се хранех с омразата.
...И когато стигнах при тебе
слънцето беше угасило
блясъка в очите ми,
лицето ми беше
загрубяло от вятъра,
тръните бяха прокъсали
дрехите ми -
приличах на дрипава циганка.
Такава дойдох при тебе -
и твоя и ничия.
А ще ме приемеш ли такава,
ще намериш ли нежност у мене?
Разкъсай сърцето ми
и вдигни на ръце обичта ми.
За тебе я пазих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Станчева Всички права запазени