5.11.2005 г., 22:41

Признание

941 0 0
             Уморих се от дългото търсене
             на пътя към тебе.
             Бях до болка сама
             и често се спъвах и падах.
             Трябваше да се катеря
             по гладки върхове,
             за да стигна до истината,
             а ми беше трудно.
             Нощувах в пещери
             и се хранех с омразата.
             ...И когато стигнах при тебе
             слънцето беше угасило
             блясъка в очите ми,
             лицето ми беше
             загрубяло от вятъра,
             тръните бяха прокъсали
             дрехите ми - 
             приличах на дрипава циганка.
             Такава дойдох при тебе -
             и твоя и ничия.
             А ще ме приемеш ли такава,
             ще намериш ли нежност у мене?
             Разкъсай сърцето ми
             и вдигни на ръце обичта ми.
             За тебе я пазих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....