(... признание...)
Преля във мене нечовешка страст.
И милиони облаци от нежност
в небето на очите ти видях...
Изгубих се, навярно безнадеждно...
Заля ме със вълни от топлина,
а после във сърцето си ме сгуши.
И аз се стекох в теб като сълза
от щастие... На обич ме научи
и всички страхове свали от мен -
от мислите ми, тежки и тревожни.
Превърна всеки миг обикновен
във залез див, без тебе невъзможен...
... превърна всяко утро във копнеж.
Проникна с взлом във всяка моя клетка.
Сега едва ли можеш да ме спреш -
до смърт във тебе звънко ще отеквам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
