alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
20 июн. 2012 г., 10:57

Признание на Алепу 

  Поэзия » Любовная
833 0 18


         Признание  на Алепу

 

Аз още търся любовта си в теб 

из заливитe в звездните лагуни.

Но днес е друго моето море

и вече други устни ме целуват.

 

Не се побираш в спомен или в сън.

Море ли си. Стихия. Или вечност.

Прибоят ти, като камбанен звън,

ме мами с глас отчайващо далечен.                                          

    

Не вярвайте в красивите лъжи -

любов с любов едва ли се повтаря.

Търсете я! Търсете я, дори 

когато тя самата ви изгаря.

                                            

На всеки наш сърдечен кръстопът 

душата ни присяда – обич проси.

От празнота сърцата ни кървят

и не сърца, а живи рани носим.

 

Но аз си имам моето море,       

което като майка ме лекува.

И в тоя свят крепи ме фактът, че

щом мога да обичам –

съществувам.

 

 

                        


      

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??