Признание на Алепу
Признание на Алепу
Аз още търся любовта си в теб
из заливитe в звездните лагуни.
Но днес е друго моето море
и вече други устни ме целуват.
Не се побираш в спомен или в сън.
Море ли си. Стихия. Или вечност.
Прибоят ти, като камбанен звън,
ме мами с глас отчайващо далечен.
Не вярвайте в красивите лъжи -
любов с любов едва ли се повтаря.
Търсете я! Търсете я, дори
когато тя самата ви изгаря.
На всеки наш сърдечен кръстопът
душата ни присяда – обич проси.
От празнота сърцата ни кървят
и не сърца, а живи рани носим.
Но аз си имам моето море,
което като майка ме лекува.
И в тоя свят крепи ме фактът, че
щом мога да обичам –
съществувам.
© Александър Калчев All rights reserved.
