Признание на Алепу
Аз още търся любовта си в теб
из заливитe в звездните лагуни.
Но днес е друго моето море
и вече други устни ме целуват.
Не се побираш в спомен или в сън.
Море ли си. Стихия. Или вечност.
Прибоят ти, като камбанен звън,
ме мами с глас отчайващо далечен.
Не вярвайте в красивите лъжи -
любов с любов едва ли се повтаря.
Търсете я! Търсете я, дори ...