14 апр. 2006 г., 00:22

Признавам си

1.1K 0 0
Не искам да ми казваш, че ме разбираш,
това неможе с думи да се разбере,
не искам без отговор да ме оставяш,
тишината не те кара да забравяш,
не искам и с думи да ми се кълнеш,
опитай се просто да ме разбереш.
Нямам сили да продължавам така,
безмълвна да те обичам сама,
искам да разбереш - не че си играя или, че слагам края,
разбери крадец на всичко свято в мене си.
Ще ти споделя, ако искаш, дори ще ти разкажа,
какво е да те обичам, и как това малко ми тежи,
как бавно ме убива празнотата в твоите очи.
В живота тайните са много,
и за мене най-голяма беше любовта,
недей да ме съдиш строго,
признах си вече и пред теб и пред света,
вече съм свободна, не ме е страх от теб и любовта,
загърбих перфектната лъжа,
продължавам да обичам,
но вече не се срамувам от това,
любов, значи - истина,мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...