Apr 14, 2006, 12:22 AM

Признавам си

  Poetry
1.1K 0 0
Не искам да ми казваш, че ме разбираш,
това неможе с думи да се разбере,
не искам без отговор да ме оставяш,
тишината не те кара да забравяш,
не искам и с думи да ми се кълнеш,
опитай се просто да ме разбереш.
Нямам сили да продължавам така,
безмълвна да те обичам сама,
искам да разбереш - не че си играя или, че слагам края,
разбери крадец на всичко свято в мене си.
Ще ти споделя, ако искаш, дори ще ти разкажа,
какво е да те обичам, и как това малко ми тежи,
как бавно ме убива празнотата в твоите очи.
В живота тайните са много,
и за мене най-голяма беше любовта,
недей да ме съдиш строго,
признах си вече и пред теб и пред света,
вече съм свободна, не ме е страх от теб и любовта,
загърбих перфектната лъжа,
продължавам да обичам,
но вече не се срамувам от това,
любов, значи - истина,мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...