14 abr 2006, 0:22

Признавам си 

  Poesía
759 0 0
Не искам да ми казваш, че ме разбираш,
това неможе с думи да се разбере,
не искам без отговор да ме оставяш,
тишината не те кара да забравяш,
не искам и с думи да ми се кълнеш,
опитай се просто да ме разбереш.
Нямам сили да продължавам така,
безмълвна да те обичам сама,
искам да разбереш - не че си играя или, че слагам края,
разбери крадец на всичко свято в мене си.
Ще ти споделя, ако искаш, дори ще ти разкажа,
какво е да те обичам, и как това малко ми тежи,
как бавно ме убива празнотата в твоите очи.
В живота тайните са много,
и за мене най-голяма беше любовта,
недей да ме съдиш строго,
признах си вече и пред теб и пред света,
вече съм свободна, не ме е страх от теб и любовта,
загърбих перфектната лъжа,
продължавам да обичам,
но вече не се срамувам от това,
любов, значи - истина,мечта!

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??