Още вярващ в доброто мечтател,
ти си влюбен в живота поет –
но не срещна душа на приятел,
безрезервно повярвала в теб!
Искаш всички да бъдат щастливи,
а в студения призрачен свят,
пренаселен и с мъртви, и с живи,
тъй отдавна пророците спят!
Кой да вярва на дадена клетва?!
Сън не иде, а вече е пет!
Златно зърно се рони без жетва –
разпилян, недописан сонет...