4 сент. 2016 г., 21:42

Призракът на надеждата 

  Поэзия » Другая
1307 1 2

Призракът на надеждата

 

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

 

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

 

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!


Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....  

 

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря
  • Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!
Предложения
: ??:??