4 сент. 2016 г., 21:42

Призракът на надеждата

2.1K 1 2

Призракът на надеждата

 

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

 

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

 

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!


Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря
  • Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...