4 сент. 2016 г., 21:42

Призракът на надеждата

2.1K 1 2

Призракът на надеждата

 

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

 

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

 

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!


Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много благодаря
  • Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...