Призракът на надеждата

4 сент. 2016 г., 21:42

Поэзия » Другая

1522 1 2

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!

Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....

Galifray (Галифрей Михайлов)

2016-09-08T13:22:12+03:00

Много благодаря
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-09-06T13:47:53+03:00

Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!