Призракът на надеждата
Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:
по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.
Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.
И самата тя дано не дойде!
Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...
Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
Красиво и романтично написано!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
