Призракът на надеждата
Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:
по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.
Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.
И самата тя дано не дойде!
Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...
Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
Красиво и романтично написано!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
