Galifray (Галифрей Михайлов)
103 243
Sep 4, 2016, 9:42 PM

Призракът на надеждата 

  Poetry » Other
1324 1 2

Призракът на надеждата

 

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

 

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

 

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!


Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....  

 

© Галифрей Михайлов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря
  • Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!
Random works
: ??:??