Призракът на надеждата
Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:
по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.
Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.
И самата тя дано не дойде!
Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...
Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....
© Галифрей Михайлов All rights reserved.