Призракът на надеждата

Poesía » Otra

2.1K 1 2

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!

Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Galifray (Галифрей Михайлов)

Много благодаря

2016-09-08T13:22:12+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!

2016-09-06T13:47:53+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0