Призракът на надеждата

4 sept 2016, 21:42

Poesía » Otra

1548 1 2

Дълго се скитах
из планини и полета.
Надежда мила аз таях,
че някъде ще я открия:

по хълмове и долини,
сред потоците на рая,
над злокобни пещери
и в дъното на ада.

Но нямаше я там!
Нямаше я нийде!
Само призракът й днес витае.

И самата тя дано не дойде!

Нека да не идва...
Видя ли я, ще умра...

Да остане само призрак!
Видя ли я, ще умра....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Galifray (Галифрей Михайлов)

2016-09-08T13:22:12+03:00

Много благодаря
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-09-06T13:47:53+03:00

Интересна интерпретация на темата и ми хареса много! Пътят към надеждата е самата надежда, а не постигането и... Красиво и романтично написано!