Проблясък
Потръпва вледенената душа,
сломена от поредната обида,
въздиша коленичила в нощта
и пита се: "Кога ще си отида?"
Потъва в океана от сълзи,
проливани в нещастие и радост
и взира се в проблясващи мечти,
докосвали я в болка и във сладост.
Но взема връх борбата за живот,
пробужда се заспалата и воля,
поема по сияещия свод,
отронва със усмивка: "Ще се боря!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
Прегръдки, Натинка, бъди ми щастливо усмихната 
