18 окт. 2008 г., 19:26

Проблясък 

  Поэзия » Философская
632 0 16
 

 

Потръпва вледенената душа,

сломена от поредната обида,

въздиша коленичила в нощта

и пита се: "Кога ще си отида?"

 

Потъва в океана от сълзи,

проливани  в нещастие и радост

и взира се в проблясващи мечти,

докосвали я в болка и във сладост.

 

Но взема връх борбата за живот,

пробужда се заспалата и воля,

поема по сияещия свод,

отронва със усмивка: "Ще се боря!"

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??