18.10.2008 г., 19:26 ч.

Проблясък 

  Поезия » Философска
636 0 16
 

 

Потръпва вледенената душа,

сломена от поредната обида,

въздиша коленичила в нощта

и пита се: "Кога ще си отида?"

 

Потъва в океана от сълзи,

проливани  в нещастие и радост

и взира се в проблясващи мечти,

докосвали я в болка и във сладост.

 

Но взема връх борбата за живот,

пробужда се заспалата и воля,

поема по сияещия свод,

отронва със усмивка: "Ще се боря!"

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??