Потръпва вледенената душа,
сломена от поредната обида,
въздиша коленичила в нощта
и пита се: "Кога ще си отида?"
Потъва в океана от сълзи,
проливани в нещастие и радост
и взира се в проблясващи мечти,
докосвали я в болка и във сладост.
Но взема връх борбата за живот,
пробужда се заспалата и воля,
поема по сияещия свод,
отронва със усмивка: "Ще се боря!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
Прегръдки, Натинка, бъди ми щастливо усмихната С обич за теб!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
