Oct 18, 2008, 7:26 PM

Проблясък 

  Poetry » Phylosophy
680 0 16
 

 

Потръпва вледенената душа,

сломена от поредната обида,

въздиша коленичила в нощта

и пита се: "Кога ще си отида?"

 

Потъва в океана от сълзи,

проливани  в нещастие и радост

и взира се в проблясващи мечти,

докосвали я в болка и във сладост.

 

Но взема връх борбата за живот,

пробужда се заспалата и воля,

поема по сияещия свод,

отронва със усмивка: "Ще се боря!"

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??