Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници
в кошмари безвременни реят се.
Самотно зъзнат вейки брулени.
Снежинки мраз унесено върти.
В душата-скитница
безкрайната нежност боли
от силната обич пробудена...
© Плами Все права защищены