6 июн. 2015 г., 21:35

Пробуждане

964 0 5

Аз те исках, ти пък мене не!

Аз те чакам, ти пък мене не!

Аз ти пиша, ти на мене не!

Страстно те целувам в мислите си,

а ти отново не!

Чудя се защо след всяко не,

отново се надявам за твоето сърце?

Влюбена глупачка - да това съм аз!

И кога накрая ще те забравя? А?

Кога и аз ще кажа НЕ?

Писна ми от всичко, а на тебе не!

Много ме залъгваш, а аз вярвам като дете.

Слагам край на всичко, ти отново не!

Казваш че ме искаш, важна съм за теб.

Твоят свят била съм, обожавал си ме ти!

Но дали така е кой ще потвърди?

А да живота казва всичко вместо нас...

Ти прибираш се във къщи,

а аз отново пак сама.

Сама и се надявам да станат чудеса...

И ето чудо става- отрезнявам аз!

Сега разбирам всичко- играчка съм била.

Забавлявал си се с мене, с моето сърце...

Но знай едно, Любими: ти ще търсиш мене,

аз пък тебе не!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара Младен! Твоята учителка по любов е била много права.
  • Сякаш преди цяла вечност, една дама ми обясняваше, че смисълът на любовта е в отдаването й. Отдавай любов, казваше тя и не се интерисувай дали ще получиш. Ще дойде ден, когато отдадената любов ще те връхлети като цунами.
    От този ракурс прочетох стихотворението, Борислава. Финалът му сякаш потвърждава думите на цитираната дама - една мъдра Учителка по любов!

    Поздрав!
  • Благодаря Владислав! Благодаря че ми напомни и за една хубава песен на Боян Иванов.
  • Благодаря Пепи. Лека вечер
  • "ти ще търсиш мене, а аз пък тебе не", добре казано Бори. То почти винаги така става. Поздравления!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...