Jun 6, 2015, 9:35 PM

Пробуждане

  Poetry » Love
953 0 5

Аз те исках, ти пък мене не!

Аз те чакам, ти пък мене не!

Аз ти пиша, ти на мене не!

Страстно те целувам в мислите си,

а ти отново не!

Чудя се защо след всяко не,

отново се надявам за твоето сърце?

Влюбена глупачка - да това съм аз!

И кога накрая ще те забравя? А?

Кога и аз ще кажа НЕ?

Писна ми от всичко, а на тебе не!

Много ме залъгваш, а аз вярвам като дете.

Слагам край на всичко, ти отново не!

Казваш че ме искаш, важна съм за теб.

Твоят свят била съм, обожавал си ме ти!

Но дали така е кой ще потвърди?

А да живота казва всичко вместо нас...

Ти прибираш се във къщи,

а аз отново пак сама.

Сама и се надявам да станат чудеса...

И ето чудо става- отрезнявам аз!

Сега разбирам всичко- играчка съм била.

Забавлявал си се с мене, с моето сърце...

Но знай едно, Любими: ти ще търсиш мене,

аз пък тебе не!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара Младен! Твоята учителка по любов е била много права.
  • Сякаш преди цяла вечност, една дама ми обясняваше, че смисълът на любовта е в отдаването й. Отдавай любов, казваше тя и не се интерисувай дали ще получиш. Ще дойде ден, когато отдадената любов ще те връхлети като цунами.
    От този ракурс прочетох стихотворението, Борислава. Финалът му сякаш потвърждава думите на цитираната дама - една мъдра Учителка по любов!

    Поздрав!
  • Благодаря Владислав! Благодаря че ми напомни и за една хубава песен на Боян Иванов.
  • Благодаря Пепи. Лека вечер
  • "ти ще търсиш мене, а аз пък тебе не", добре казано Бори. То почти винаги така става. Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...