6.06.2015 г., 21:35

Пробуждане

952 0 5

Аз те исках, ти пък мене не!

Аз те чакам, ти пък мене не!

Аз ти пиша, ти на мене не!

Страстно те целувам в мислите си,

а ти отново не!

Чудя се защо след всяко не,

отново се надявам за твоето сърце?

Влюбена глупачка - да това съм аз!

И кога накрая ще те забравя? А?

Кога и аз ще кажа НЕ?

Писна ми от всичко, а на тебе не!

Много ме залъгваш, а аз вярвам като дете.

Слагам край на всичко, ти отново не!

Казваш че ме искаш, важна съм за теб.

Твоят свят била съм, обожавал си ме ти!

Но дали така е кой ще потвърди?

А да живота казва всичко вместо нас...

Ти прибираш се във къщи,

а аз отново пак сама.

Сама и се надявам да станат чудеса...

И ето чудо става- отрезнявам аз!

Сега разбирам всичко- играчка съм била.

Забавлявал си се с мене, с моето сърце...

Но знай едно, Любими: ти ще търсиш мене,

аз пък тебе не!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислава Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара Младен! Твоята учителка по любов е била много права.
  • Сякаш преди цяла вечност, една дама ми обясняваше, че смисълът на любовта е в отдаването й. Отдавай любов, казваше тя и не се интерисувай дали ще получиш. Ще дойде ден, когато отдадената любов ще те връхлети като цунами.
    От този ракурс прочетох стихотворението, Борислава. Финалът му сякаш потвърждава думите на цитираната дама - една мъдра Учителка по любов!

    Поздрав!
  • Благодаря Владислав! Благодаря че ми напомни и за една хубава песен на Боян Иванов.
  • Благодаря Пепи. Лека вечер
  • "ти ще търсиш мене, а аз пък тебе не", добре казано Бори. То почти винаги така става. Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...