22 сент. 2006 г., 10:52

Пробуждане

753 0 3
Пробуждам се обляна в светлина,
толкова ярка и нежна,
оглеждаам се около мен в нощtа,
но съм отново сама.
В прозорците наднича мрака,
и толкова тихо e  навред,
но душата ми се мята,
дерзаeща да си до мен.
Тази светлина ме заслепява
и чудно-виждам твоето лице,
а сърцето ми запява-
"Дошъл е новият ден",
който е едно начало ново,
но без теб и на това което преди избяга,
че времето наше може да е отлетяло,
но спомена до мене вечер ляга.
Самотна съм,мълчи и тъмнината,
тишината гневно ми "крещи",
но нима ще се намери някой,
който да осъществи моите мечти?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...