22.09.2006 г., 10:52

Пробуждане

749 0 3
Пробуждам се обляна в светлина,
толкова ярка и нежна,
оглеждаам се около мен в нощtа,
но съм отново сама.
В прозорците наднича мрака,
и толкова тихо e  навред,
но душата ми се мята,
дерзаeща да си до мен.
Тази светлина ме заслепява
и чудно-виждам твоето лице,
а сърцето ми запява-
"Дошъл е новият ден",
който е едно начало ново,
но без теб и на това което преди избяга,
че времето наше може да е отлетяло,
но спомена до мене вечер ляга.
Самотна съм,мълчи и тъмнината,
тишината гневно ми "крещи",
но нима ще се намери някой,
който да осъществи моите мечти?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...